Кариерна реализация
Набират се кандидати за проектна докторантура
Краен срок за кандидатстване: 31 юли 2025 г.
Тема на проектната докторантура: „Почвообразуването и палеоклиматичните промени, зашифровани в магнитните свойства на льосово-почвени седименти от Долнодунавския район“
Научен ръководител: проф. д-р Диана Йорданова, Национален Институт по Геофизика, Геодезия и География – БАН
За контакти: diana_jordanova77@abv.bg
ИЗИСКВАНИЯ:
- Магистърска степен по физика, геофизика или свързани области, като физическа география, геология и др.
- Умения в: лабораторни измервания; анализ на данни; мултивариационна статистика или времеви редове
- Готовност за пътувания за теренни работи, изследователски визити или конференции
- Добро владеене (говоримо и писмено) на английски език
- Добри комуникационни умения и готовност за работа в мултикултурен екип
- не се допускат кандидати за докторанти, които към момента на обявяване на процедурата са зачислени като докторанти във висше училище или научна организация или които вече са защитили ОНС „Доктор“. Не се допускат също така и кандидати, които са отчислени със или без право на защита.
ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА:
- Проектната докторантура е финансирана в рамките на Многостранни академични проекти по Швейцарско-българската програма за научни изследвания (MAPS). Тема на проекта: ”Shedding light on Lower Danube Black Sea region paleoclimate since the Mid-Brunhes Event (MBE) by novel loess-paleosol records - LOEs-CLIMBE”.
- Финансирането по проекта е за 4 години
- Област на докторантурата: 4. Природни науки, математика и информатика; направление 4.4. „Науки за Земята“
Партньори в консорциума:
- Universität Zürich, Switzerland - PD Dr. Guido L.B. Wiesenberg
- National Institute of Geophysics, Geodesy and Geography, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, BG - Prof. Dr. Diana Jordanova
- Romanian Academy Cluj - Napoca Branch, Romania - Dr. Daniel Veres
В РП2, за който отговаря екипът ни от България, планираме да включим широк набор от магнитни изследвания и да тестваме чувствителността на различни магнитни параметри към различни движещи фактори за педогенезата. За получаване на важна допълнителна информация относно съдържанието на слабо магнитните минерали хематит и гьотит в изследваните седименти, се планира закупуването на нова апаратура за дифузионно – отражателна спектроскопия (DRS) и получаването на разширен набор от дифузно-отражателни спектри за изследваните седименти като важна част от експерименталните методи.
При изпълнение на проекта ще бъдат поставени следните научни въпроси (Rs) и тествани съответните научни хипотези (Hs):
R1: Каква е ролята на мобилните почвени компоненти (CaCO3; глинести минерали, OM (органично вещество), окисите на Fe, Al, Mn)) за наблюдавания магнитен сигнал по профилите на льосово-почвените седименти?
Н1: Влизайки в педогенния цикъл, окисите на желязото могат да претърпят преразпределение в дълбочина поради процеси на излужване и илувиация и могат да се трансформират в резултат от микробната дейност до субстанции, съдържащи Fe II, и характеризиращи се със специфични свойства.
R2: Могат ли магнитните свойства на льосово-почвените седименти да запазват и отразяват късопериодични (векови) изменения в климата?
Н2: Окисите на желязото са много добри индикатори за педогенезата поради високата им чувствителност към условията на околната среда (температура и влажност), които оказват влияние върху тяхната минералогия, кристалинност и изоморфни замествания в кристалната решетка. Поради това магнитните свойства на тези педогенни минерали тясно корелират с други палеоклиматични параметри.
R3: Каква е връзката между относителното количество на различните педогенни Fe-съдържащи минерали (окиси) (ферихидрит, гьотит, хематит, магнетит, магхемит) в льосово-почвените седименти и съдържанието и качеството на органичния въглерод (ОС)?
Н3: Характеристиките, свойствата и биогеохимичния цикъл на окисите на желязото в почвите силно влияе върху съхранението на почвеното органично вещество (SOM), поради което двата биогеохимични цикъла (на Fe и на органичния въглерод OC) са тясно свързани.
R4: Как различните източници на прахов материал и различните скорости на натрупване на льосов материал влияят върху формирането на магнитния сигнал на льосово – почвените седименти?
Н4: По време на педогенезата силно магнитните окиси на желязото (магнетит, магхемит), които се формират in-situ претърпяват постепенно нарастване на размерите, водещо до промяна в доменното състояние от суперпарамагнитно в еднодоменно и псевдо-еднодоменно и съответно до промяна на техните магнитни свойства
ОПИСАНИЕ НА ЗАДАЧИТЕ
Търсим силно мотивиран кандидат-докторант, който да се присъедини към мултидисциплинарния колектив на проекта. Докторантът ще бъде част от международно сътрудничество и ще допринесе за изясняване на проблема за палеоклиматичните промени през кватернера по трансект от север на юг на льосово-почвени седименти от България и Румъния, обхващащи няколко глациални-интерглациални цикъла.
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ: София
Краен срок за кандидатстване: 31 юли 2025 г.
Начало на докторантурата: 1 октомври 2025 г.
Финансиране: 2300 лв/година (бруто), за 4 години. Заплащането е съгласно националните регулации в България и сумите, заложени в националната програма на МОН „Вихрен“
Summary of the project LOEs-CLIMBE
Accurate assessment of past climatic changes is key to understanding recent climate variability and predicting future ecosystem response to environmental changes. Classical paleoclimate archives include ice cores, marine, lake, and peat sedimentary sequences and speleothems. However, most of these archives allow only indirect assessment of terrestrial ecosystem responses to climate change as organic and inorganic matter are modified during transport, reflecting a mixture of global (ice cores), regional (marine) or local processes (peat and lakes). Past Quaternary climate change can instead be accurately interpretated in terrestrial systems from loess paleosol sequences (LPS), which directly record local (e.g., shifts in vegetation types and dust production and/or sedimentation rates) to regional or even intercontinental (distal sediment sources) climatic and environmental signals. LPS archives have been frequently studied in central Europe and the Middle Danube basin or in the Chinese Loess Plateau. However, the LPS have received significantly less attention in the Lower Danube Black Sea (LDBS) region despite it being a key area surrounded by the Carpathians, the Black Sea, and the eastern Mediterranean that strongly influence climate, sedimentation and soil characteristics. This area is even more intriguing as the classical paleoclimatic archives in the region, such as the sedimentary archives in the eastern Mediterranean or Black Sea, speleothems in the wider region and LPS in the Middle Danube basin reveal partially contradictory climate developments during the last 400 kyr. We now propose to address this apparent contradiction by investigating several LPS in the Danube basin. We now propose to address this apparent contradiction with our project aiming at assessing past Quaternary climate change across a transect of terrestrial LPS records spanning several glacial-interglacial cycles. The study area borders the LDBS region and has been subject to several modes of atmospheric circulation patterns that affect the eastern Mediterranean, central Europe, and western Eurasia. This location thus provides the unique opportunity to investigate the interplay of these atmospheric circulation and moisture-delivering patterns through time and assess different environmental conditions and soil response to past environmental change. We propose a high-resolution multiproxy study on four LPS along a north-south transect in Bulgaria and Romania combining the expertise of our research partnership in geochemical, paleoclimatic and environmental research. We rely on detailed field descriptions in combination with up-to-date sedimentological, mineralogical, magnetic, geochemical, and stable isotopic (δ13C, δ18O) fingerprinting. These more classical techniques will be supported by partially novel and rarely applied techniques in LPS research like (i) biomarker analyses for paleovegetation and paleoenvironment assessment in combination with compound-specific δ2H analyses for past hydroclimatic reconstruction, (ii) rarely used 10Be and 26Al dating alongside tephrochronology and luminescence dating for more precise age determinations, and finally (iii) unique synchrotron-based investigation of organic matter, calcium, and iron assemblages and their speciation for improved assessment of paleosol formation and their relevance in paleoclimatic research. We will then compare these well-resolved records with the broader archives to obtain comprehensive insights into the dynamics of the Earth Climate System during the last 400 kyr in the LDBS region.
